Най-лошо удря истината -
няма нито как,
нито къде
да се покриеш,
тъй както всеки
цял живот се учи.
Вместо да върви
с изправена глава
и да блести,
човекът търси
някой,
някъде
да го вреди -
така добре,
че да успее
от себе си
да се спаси.
Ала не би -
създадени сме
плод неземен
да дарим,
надземен,
като душата ни.
Не можем
себе си да победим -
плод ще узрее
и ще падне.
Ако е лош -
най-много
на нас ще ни горчи.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
