27 nov 2014, 19:43

За нас

  Poesía
568 0 3

Най-лошо удря истината -

няма нито как,

нито къде

да се покриеш,

тъй както всеки

цял живот се учи.

Вместо да върви

с изправена глава

и да блести,

човекът търси

някой,

някъде

да го вреди -

така добре,

че да успее

от себе си

да се спаси.

Ала не би -

създадени сме

плод неземен

да дарим,

надземен,

като душата ни.

Не можем

себе си да победим -

плод ще узрее

и ще падне.

Ако е лош -

най-много

на нас ще ни горчи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истината си е тук и ни чака да стигнем до нея...
    Благодаря ви за споделянето, момичета!
  • Всички търсят истината... уж... а всички бягат от нея... как стават тия работи?! Откровенната истина за истината е, че трябва да си променим ъгъла, от който я гледаме...
  • "Най-лошо удря истината -
    няма нито как,
    нито къде
    да се покриеш..."
    Откровената истина за истината! Харесах!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...