Поета е самотен фар в нощта.
Той свети за отвъдните планети.
Засажда думите си под пръстта,
но словото му стига боговете.
Край него кучета надават вой.
Засенчват призраците светлината.
Лишават го от творчески покой,
слугите ревностни на сатаната.
Но няма мощ способна в този свят
да ампутира поетичното в душата.
Дори на дъното на Дантевия ад
Поета пише в транс поема свята.