Сега в очите ти виждам плам,
сега в гърдите ти усещам туптене,
в ръцете ти усещам трепет...
те са за нея... не за мен.
Твоята топлина за нея е,
твоите очи за нея са,
твоята усмивка за нея е,
твоето сърце... на нея принадлежи.
Ти остави ме сама,
потънала в съзли,
потънала в мрака от самота,
потънала в океан,
но не от любов, а от мъка!
© Десислава Димитрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
