3 февр. 2007 г., 22:04

За нея

841 0 1

Сега в очите ти виждам плам,
сега в гърдите ти усещам туптене,
в ръцете ти усещам трепет...
те са за нея... не за мен.

Твоята топлина за нея е,
твоите очи за нея са,
твоята усмивка за нея е,
твоето сърце... на нея принадлежи.

Ти остави ме сама,
потънала в съзли,
потънала в мрака от самота,
потънала в океан,
но не от любов, а от мъка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук има проблем между героинята и автора. Героинята е потънала в любовна мъка, а авторът не може да изрази това по подходящ начин.
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...