Сега в очите ти виждам плам,
сега в гърдите ти усещам туптене,
в ръцете ти усещам трепет...
те са за нея... не за мен.
Твоята топлина за нея е,
твоите очи за нея са,
твоята усмивка за нея е,
твоето сърце... на нея принадлежи.
Ти остави ме сама,
потънала в съзли,
потънала в мрака от самота,
потънала в океан,
но не от любов, а от мъка!
© Десислава Димитрова Все права защищены
Поздрав!