Feb 22, 2007, 10:53 AM

За последно

  Poetry
751 0 2
Последен път аз сядам да ти пиша,
последно послание за теб сега.
Раздялата ни с теб да опиша,
за чувствата във моята душа.
Очаквах твърде дълго да се върнеш,
да размислиш и да ме потърсиш ти.
С любов отново пак да ме прегърнеш,
да бъдеш с мен - да имаме мечти.
Тъй бързо си отиде любовта ти,
не си обичал нищичко от мен.
Измамна е била и нежността ти,
да лъжеш сякаш си роден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...