За последно
Изписаха ме уж като редовен.
Демек и сиреч - оздравял съм вече!...
Но погледът ми днеска е бунтовен,
във вените ми гневно кръв потече!
Във документа докторът написа:
"Походка и движения - щадящи."
И с дребни буквички след туй дописа:
"С голяма трудност си обува гащи."
С разбиране отвори ми вратата,
дори през очилата ми намигна:
"И по-внимателно, нали, с жената,
ако не искаш друго да те стигне!..."
Разстроен, мрачен тръгнах си за вкъщи.
Да бързам искам, ала - не, не мога!...
А моята ме среща и се мръщи.
В душата ми промъква се тревога:
Че то - щом мъж нефелен е в кревата
и трябва с помощ да обува гащи,
то занапред е много зле хавата!...
И остра болка мигом ме задращи.
Ядосах се и рекох на жената:
"От туй по-лошо - кво да ме постигне?
Не се мотай, а подготви кревата!
Ще мра, но за последно да изригна!...
Сефте не хващам бика за рогата -
туй що е писано, ще ми се случи!...
Бастуна дръж и заключи вратата!...
Запри и котката - да не мяучи!..."
© Роберт All rights reserved.
