За приятелите
Най-трайни са другарите от училище.
Те си останаха за цял живот при мен...
С приятелствата си човек не се насища -
и на добрите връзки си остава фен!
Аз ако някого от тези хора срещна,
ще знам, че е дошъл от моя "златен век"
и с радост винаги ще го посрещна,
защото знам, че е от "моите" човек!
Ще се заровим ний във спомените детски,
блажени винаги за нас са тези дни,
с мечтите си, наивно мили и всесветски,
когато сваляхме със прашките звезди...
Когато нашта тайна дума беше дума
и тайните ни все се пазеха, до гроб!
Когато никой никому не каза лоша дума,
не казвахме, преди да скочим: "Хоп!"
Навярно имало е при нас заядливи,
а също тъй и задни гадни колела,
защото бурените никнат в наште ниви
и бъркат хората и нашите села!
Но за тях сега едва ли ще си спомним,
Та те и днес не са във нашата игра...
Захвърляхме ги, като счупените стомни,
а пък и животът ни със тях се подигра
18.07.2008г. София
© Христо Славов All rights reserved.
