Hekredel (Христо Славов)
1524 419
14 июл. 2012 г., 12:05

За приятелите 

  Поэзия » Гражданская
425 0 3

 

Най-трайни са другарите от училище.
Те си останаха за цял живот при мен...
С приятелствата си човек не се насища -
и на добрите връзки си остава фен!

Аз ако някого от тези хора срещна,
ще знам, че е дошъл от моя "златен век" 
и с радост винаги ще го посрещна,
защото знам, че е от "моите" човек!

Ще се заровим ний във спомените детски,
блажени винаги за нас са тези дни,
с мечтите  си, наивно мили и всесветски,
когато сваляхме със прашките звезди...

Когато нашта тайна дума беше дума 
и тайните ни все се пазеха, до гроб!
Когато никой никому не  каза лоша дума,
не казвахме, преди да скочим: "Хоп!"

Навярно имало е при нас заядливи,
а също тъй и задни гадни колела,
защото бурените никнат в наште ниви 
и бъркат хората и нашите села!

Но за тях сега едва ли ще си спомним,
Та те и днес не са във нашата игра...
Захвърляхме ги, като счупените стомни,
а пък и животът ни със тях се подигра
    18.07.2008г. София

 

© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Проблема за приятелите и приятелството е ясен,мене ме интересува,как аз този проблем съм го разработил? Дали съм го разработил, като хората, или само съм го тресирал!На всички съм благодарен,че са го прочели и са намерили за нужно да да напишат, по няколко насърчителни думи!
  • С приятел дългият път е лесен. Много хубаво посвещение! Поздрав!
  • Така е, приятелите от детинство и училище са най-трайни!!! Скоро ние се събирахме след 25 години и беше невероятна емоция!!! Поздрав от мен
Предложения
: ??:??