За прошката и меча
Боже,
Прости на простия, че срича,
ала чете за Любовта.
Прости на злия, че обича
да си играе със Смъртта.
Прости на Алчния, когато
поглежда в чуждите сърца.
Прости му - и кюлче от злато
сложи му, вместо обеца.
Прости на наглия за откупа,
за мъртвите човеци взет.
Прости на лудия за вярата,
че ще дочака своя ред.
Прости на хитрия, че иска
в лъжа да задуши Света.
Прости на смелия за риска
да жертва своята душа.
Прости на умния за мрака
в аналитичния му ум.
Прости на оня, дето чака
да срещне заблуден куршум.
Прости на рицаря за меча,
обагрен в кръв на стръвен враг.
На прошка нека е обречен
и този тъй бездушен Свят!
Прости на мен, задето сричам
безсмъртен стих за Любовта.
От алчност за Любов се вричам
да бъда рицар и в Смъртта.
Ще бъда кюлчето от злато,
петно в аналитичен ум.
В деня, отсъден за разплата,
ще спра летящия куршум...
Ще бъда откуп и спасение
за някой горделив хитрец,
ще вярвам в чудно изцеление,
като избавен от тъма слепец.
В устата на довчера ням,
ще бъда най-звънлива реч,
наместо обеца от срам,
ще търся прошка с вдигнат меч...
От алчност за Любов се вричам
да бъда рицар и в Смъртта.
Прости на мен, задето сричам
безсмъртен стих за Любовта.
Кирил Палачоров, 12.11.2010, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
