За разните "поети" и техните омлети
ЗА РАЗНИТЕ „ПОЕТИ" И ТЕХНИТЕ ОМЛЕТИ
Ех, останали са малко
хора, пишещи във рима -
аз, Валери и Недялко,
и навярно двама-трима,
имената на които
ми се губят за момента,
но за никой е не скрито,
че е нисък днес процента,
затова сега реших
да езика си отприщя
и във следващия стих
всички други да разнищя.
Първо ще попитам:
Защо е нужна рима,
защо е нужен ритъм
и дали да ги има?
Ще намерите ответи
при великите поети,
що написали са песни,
всеки българин известни.
Век и нещо популярни,
също толкова обични.
За какво на нам са харни?
Затова, че са ритмични,
затова, че тези песни
ги човекът помни лесно.
Затова, че се РИМУВАТ,
те без време съществуват.
Мисля, че тази защита
няма да бъде разбита,
затуй без притеснение
минавам в нападение.
Гневът си ще насоча
към разните драскачи,
които ще нароча
за словоНЕслагачи.
Думички без ред си шляпат,
пишат глупости безброй,
само бели листи цапат,
а да спре ги - няма кой.
Как си мислят въобще,
че ще станат те велики?
Та четецът ги не ще.
Ха иди, па разбери ги.
В мрачен транс ли те изпадат?
Как го ражда туй главата?
Как, по дяволите, смятат,
че ще грабнат ни сърцата?
(Тука прошка ще поискам
за използваната дума,
но не мога да устискам,
все върти ми се из ума).
От бългочи като тия
във главата на човек
ще настъпи бъркотия
и ще нужен му е лек.
Една такваз „поема"
и смислово е куха -
започва няк'ва тема
и после... трета глуха.
Тъй написани са, значи,
че ги виждам по-гранични
със конкурси за задачи
от такива поетични,
или можем да речем,
че когато ги четем,
информацията влиза,
ала сивата пихтия
е попаднала във криза
от словесната помия.
Ей това ни нас грози
не намерим ли ключа
към въпросните бози,
а това е труден път,
да не кажа невъзможен,
но със сигурност е сложен.
Стига толкоз епитети
за човешките борби
със нарочните „поети"
и със техните „творби".
Страх ме веч обзема
да не овоня
моята поема
с някоя псувня.
В нея всички синоними
биват лесно запомними,
щото сложил съм ги в рими.
Идва краят, няма как,
а пък аз си охкам пак:
Жалко, жалко, много жалко -
аз, Валери и Недялко!
© Марин Цанков All rights reserved.
