За рицарите и принцесите
Хей, Рицарю, върви си при принцесите,
за тебе няма място в моя ден,
защото няма слава зад завесите,
окъпващи във пурпур всичко в мен.
И няма приказки, които да разказвам
на своите деца и те натам...
Животът ми побира се в пазва,
а пазвата за мене значи свян.
За теб пък е пикантно забавление,
полепващо по устните ти с жар,
разпалваща в душата ти съмнение,
че любовта не всекиму е дар.
Да, Рицарю, задявай си принцесите,
пък аз ще те обичам, но до ден...
А после, пооткрехвайки завесите,
ще пусна слънчевите сенки в мен.
за тебе няма място в моя ден,
защото няма слава зад завесите,
окъпващи във пурпур всичко в мен.
И няма приказки, които да разказвам
на своите деца и те натам...
Животът ми побира се в пазва,
а пазвата за мене значи свян.
За теб пък е пикантно забавление,
полепващо по устните ти с жар,
разпалваща в душата ти съмнение,
че любовта не всекиму е дар.
Да, Рицарю, задявай си принцесите,
пък аз ще те обичам, но до ден...
А после, пооткрехвайки завесите,
ще пусна слънчевите сенки в мен.
© Ирина All rights reserved.
