irindaa
28 results
Понякога се случва да е лято,
понякога - на всеки девет месеца,
годината живее за житата,
родени от погребаните есенници.
И точно затова е тъй горещо, ...
понякога - на всеки девет месеца,
годината живее за житата,
родени от погребаните есенници.
И точно затова е тъй горещо, ...
505
Август свърши с гръмотевичен плам
и отнесе на лятото най-сладкия вкус -
дъх на топъл асфалт, нажежен, обгорян,
изкован под чука на дъждовния блус.
"Слава богу, че свърши", се замислих на глас ...
и отнесе на лятото най-сладкия вкус -
дъх на топъл асфалт, нажежен, обгорян,
изкован под чука на дъждовния блус.
"Слава богу, че свърши", се замислих на глас ...
693
4
Аз си зная, когато най-сетният дъх е издъхнат,
а по дланите бавно и последните капки изпръхнат,
пресушили до охра на далечните бури зовът,
най-подире тогава аз към тебе ще тръгна на път.
Като облаци бели в океана топили коси, ...
а по дланите бавно и последните капки изпръхнат,
пресушили до охра на далечните бури зовът,
най-подире тогава аз към тебе ще тръгна на път.
Като облаци бели в океана топили коси, ...
597
1
Като катран сълзите лепнат по гърлото
и превръщат скръбта в кехлибар,
ще останат следите задълго
с нова кръв върху белега стар.
Ще горчи всяка дума, въздишка ...
и превръщат скръбта в кехлибар,
ще останат следите задълго
с нова кръв върху белега стар.
Ще горчи всяка дума, въздишка ...
543
И така тя се научи да плаче...
Беше странно, непознато усещане... „Почти като ужилване...” – помисли си тя и се надсмя над сравнението си. По дяволите, никога нищо не я беше ужилвало... И въпреки това някъде в съзнанието й се беше изградил някакъв смътен образ за пробождане, зачервяване и растяща бо ...
Беше странно, непознато усещане... „Почти като ужилване...” – помисли си тя и се надсмя над сравнението си. По дяволите, никога нищо не я беше ужилвало... И въпреки това някъде в съзнанието й се беше изградил някакъв смътен образ за пробождане, зачервяване и растяща бо ...
845
1
Задъхваш се на стъпката след прага.
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш, ...
Вълнуваш се, защото си навън.
Различно е, защото си избягал.
Познато е, защото е насън.
Повтаряш си, че този път ще скочиш, ...
631
2
Двайсет шепи със сняг вместо дюни,
двайсет кубчета лед вместо зарове,
двайсет пешки и цар помежду им...
Само двайсет от тях ли продаваш?
Само двайсет ли мога да купя? ...
двайсет кубчета лед вместо зарове,
двайсет пешки и цар помежду им...
Само двайсет от тях ли продаваш?
Само двайсет ли мога да купя? ...
1635
2
3
Болката легна на гърлото,
тихо и кротко стенание.
Нямаше страх и надлъгване,
нито излишни признания.
Имаше сняг на парцали, ...
тихо и кротко стенание.
Нямаше страх и надлъгване,
нито излишни признания.
Имаше сняг на парцали, ...
893
5
Да, така е почти идеално,
някак тихо и толкоз причинно...
Бях прилична, после - похвална.
Някой ден ще съм просто рутинна.
Ще ти бъда пределно позната, ...
някак тихо и толкоз причинно...
Бях прилична, после - похвална.
Някой ден ще съм просто рутинна.
Ще ти бъда пределно позната, ...
851
8
Ще мина на пръсти край изгрева,
защото морето е бурно,
а слънцето помни капризите
на толкоз подобни вълнувания,
че може напук да се върне ...
защото морето е бурно,
а слънцето помни капризите
на толкоз подобни вълнувания,
че може напук да се върне ...
617
1
Да се изкъпеш нощем, сред мълчание
и капките да те проклинат,
а пяната - изповедание
на неотмитото мастило,
да те разделя със познанството ...
и капките да те проклинат,
а пяната - изповедание
на неотмитото мастило,
да те разделя със познанството ...
740
3
Графитът ми нащърбва небосвода
с цвят на сгърчени зеници.
Проклятието на женската природа?
Да се облича като годеница,
преди да е усетила обичане... ...
с цвят на сгърчени зеници.
Проклятието на женската природа?
Да се облича като годеница,
преди да е усетила обичане... ...
668
5
Горещо е във вените подкожно
и въздухът във ноздрите ни пари,
защото се опитваме да можем,
а можейки в копнение догаряме
по спомена за знойната безбожност, ...
и въздухът във ноздрите ни пари,
защото се опитваме да можем,
а можейки в копнение догаряме
по спомена за знойната безбожност, ...
1042
10
Два пръста прах и три във чашата,
с аромат на спирт и жажда
и тост за теб, пропит във прашното,
което нищо на поражда.
И шепа думи, шепа спомени, ...
с аромат на спирт и жажда
и тост за теб, пропит във прашното,
което нищо на поражда.
И шепа думи, шепа спомени, ...
966
5
Не знам какво ми има. (Не посягай!)
Сега ми е самотно да празнувам
и чуждите усмивки да отбягвам
в опита сама да нарисувам
картината на пищната баналност ...
Сега ми е самотно да празнувам
и чуждите усмивки да отбягвам
в опита сама да нарисувам
картината на пищната баналност ...
607
5
Чернова се пише по желание,
за търсещите по-прегледно...
Компромисът е подаяние.
Целувка, шепот... за последно?
И черното е цвят, когато ...
за търсещите по-прегледно...
Компромисът е подаяние.
Целувка, шепот... за последно?
И черното е цвят, когато ...
663
7
Сърцето ми е пусто като къща,
напусната от своите стопани.
От слънчевите багри то прегръща
единствено контурите сковани
и губи се в тяхното мълчание, ...
напусната от своите стопани.
От слънчевите багри то прегръща
единствено контурите сковани
и губи се в тяхното мълчание, ...
556
6
На прага ме посрещат гласовете
със своите капризни многотчия,
животът е учудващо бездетен,
щом точките на никъде не сочат.
Посоките са горе, долу, дясно... ...
със своите капризни многотчия,
животът е учудващо бездетен,
щом точките на никъде не сочат.
Посоките са горе, долу, дясно... ...
673
8
Хей, Рицарю, върви си при принцесите,
за тебе няма място в моя ден,
защото няма слава зад завесите,
окъпващи във пурпур всичко в мен.
И няма приказки, които да разказвам ...
за тебе няма място в моя ден,
защото няма слава зад завесите,
окъпващи във пурпур всичко в мен.
И няма приказки, които да разказвам ...
689
8
Сломена. Не простена, не потръпна. Дъхът й просто се изниза. Смехът в очите й помръкна. Смъртта бе близо. Толкоз близо. Да... тя желаеше да види света във всичките му шарки по пъстрите прекрасни миди под парещите летни арки. И да... жадуваше да вкуси от сочните и едри круши на топлата и зряла есен, ...
1008
9
Животът е залезен спомен, в простори безбрежни прогонен от златната райска градина, запазена с смърт за мнозина. Защо да живееш е страшно? Просторът на спомена наш е, когато смъртта ни догонва. Нима ще ни стигне отново? Нима ще таксува билета за рая? Смъртта е проклета. А раят е сигурно плашещ, щом ...
724
6
Хайде, довиждане, сбогом, върви!
Няма сбогуване, няма сълзи.
Мъката тихо, коварно пълзи.
Пак патетично, трагично мълви...
Аз ще се справя, ...
Няма сбогуване, няма сълзи.
Мъката тихо, коварно пълзи.
Пак патетично, трагично мълви...
Аз ще се справя, ...
797
1
5
Ах беше есен, топла и магична.
Със цвят на страст
по сухите листа.
Дъхът бе песен -
бърза и ритмична ...
Със цвят на страст
по сухите листа.
Дъхът бе песен -
бърза и ритмична ...
760
9
Живее в мен, расте в мен
и аз наричам я горчива,
а няма ли я даже ден
не бих била щастлива.
и аз наричам я горчива,
а няма ли я даже ден
не бих била щастлива.
646
6
627
3
Изгубих спомените в отчаянието,
че те са ми излишен лукс.
Сега сломена съм, че нямам спомени,
че мислите ми нямат вкус,
че неми са и губят краските, ...
че те са ми излишен лукс.
Сега сломена съм, че нямам спомени,
че мислите ми нямат вкус,
че неми са и губят краските, ...
603
4
Защо ме боли толкоз силно, боли ме право в сърцето. Не е болка да кажеш ще мине, а е болка коварна проклета. Сякаш бездна в душата ми зее, издълбана, корава, зъбата. Не е бездна, повярвай по-зле е, сякаш някой пленил е душата. Как живея така и защо? Да ти кажа направо - не зная, но не зная аз толкоз ...
928
7
От балкона ми се чуваха трамваите,
приковани към металните си прежди,
а кънтенето надничаше във стаите,
преоблечени в нощните одежди.
От балкона ми се виждаха улиците ...
приковани към металните си прежди,
а кънтенето надничаше във стаите,
преоблечени в нощните одежди.
От балкона ми се виждаха улиците ...
641
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
