Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K

Mar 15, 2012, 12:40 PM

За самоубийците на пътя

Poetry » Civic

653 1 2

Край мен фучат колите безразсъдни...

В гърдите си се тупа глупостта!

Забързани към пътища отвъдни,

от гдето няма връщане в света...

Каква е тъпата еуфория,

в която няма капчица акъл?!

Не мога да ги разбера, не крия,

макар че съм със тях еднакво зъл...

Не знам дали това не е хипноза,

в която разумът ни не важи...

Или пък е добра просташка поза,

която трябва да се уважи!

Щом "мутрата" се качи в "Мерцедеса",

си мисли, че е стигнала върха!

От мнима радост тя си хвърля феса,

не дава вече "пукната пара"...

О, нека той самият да пострада.

Мен за глупака хич не ме е жал.

Но често други хора праща в ада.

За Невинните палач се е избрал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

argonyk (Димитър Никифоров): Ето, това вече си е коментар - аналитичен и логически обоснован. Посочените несъответствия съществуват и така или иначе, трябва да се отстранят и то... най-добре без да се влиза в никому ненужни спорове.

2012-03-15T14:19:50+02:00
argonyk (Димитър Никифоров)

За това, колко е неритмично, няма да говоря, но ще попитам автора за тази фраза:
" Но често други хора праща в ада."
Славов, как така реши, че ги праща в Ада? Много ми е интересно да зная на каква логика почива това ти "мъдро" прозрение...
И още едно питане - Стихото се казва "За самоубийците на пътя" а завършва доста противоречиво с "За Невинните палач се е избрал!" та последно - за самоубийци ли е или за палачи? Обърках се съвсем...

2012-03-15T12:47:08+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0