Mar 15, 2012, 12:40 PM

За самоубийците на пътя

  Poetry » Civic
649 1 2

            За самоубийците на пътя

 

Край мен фучат колите безразсъдни...

В гърдите си се тупа глупостта!

Забързани към пътища отвъдни,

от гдето няма връщане  в света...

 

Каква е тъпата еуфория,

в която няма  капчица акъл?!

Не мога да ги разбера, не крия,

макар че съм със тях еднакво зъл...

 

Не знам дали това не е хипноза,

в която разумът ни не важи...

Или пък е добра просташка поза,

която трябва да се уважи!

 

Щом "мутрата" се качи в "Мерцедеса",

си мисли, че е стигнала върха!

От мнима радост тя си хвърля феса,

не дава вече "пукната пара"...

 

О, нека той самият да пострада.

Мен за глупака хич не ме е жал.

Но често други хора праща в ада.

За Невинните палач се е избрал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • argonyk (Димитър Никифоров): Ето, това вече си е коментар - аналитичен и логически обоснован. Посочените несъответствия съществуват и така или иначе, трябва да се отстранят и то... най-добре без да се влиза в никому ненужни спорове.
  • За това, колко е неритмично, няма да говоря, но ще попитам автора за тази фраза:
    " Но често други хора праща в ада."
    Славов, как така реши, че ги праща в Ада? Много ми е интересно да зная на каква логика почива това ти "мъдро" прозрение...
    И още едно питане - Стихото се казва "За самоубийците на пътя" а завършва доста противоречиво с "За Невинните палач се е избрал!" та последно - за самоубийци ли е или за палачи? Обърках се съвсем...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...