За самоубийците на пътя
За самоубийците на пътя
Край мен фучат колите безразсъдни...
В гърдите си се тупа глупостта!
Забързани към пътища отвъдни,
от гдето няма връщане в света...
Каква е тъпата еуфория,
в която няма капчица акъл?!
Не мога да ги разбера, не крия,
макар че съм със тях еднакво зъл...
Не знам дали това не е хипноза,
в която разумът ни не важи...
Или пък е добра просташка поза,
която трябва да се уважи!
Щом "мутрата" се качи в "Мерцедеса",
си мисли, че е стигнала върха!
От мнима радост тя си хвърля феса,
не дава вече "пукната пара"...
О, нека той самият да пострада.
Мен за глупака хич не ме е жал.
Но често други хора праща в ада.
За Невинните палач се е избрал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
