Ах, как чакам някой ред, буква, добър ден.
И слънцето залязва тъжно, но с надежда.
Ще дочакам ли да дойде този ден,
в който залезът с усмивка те поглежда?
Липсва жест и дума нежна.
Тече си времето в тъма.
Как усмивката небрежна
не ще бъде веч сама.
От притеснение или не знам,
чакам ти да поздравиш.
Сестричка да те наричам,
дано ми позволиш. ...