И днес за теб душата ми откъсва
онези нежни, парещи слова,
с трепереща ръка ще ги изпиша,
на глас не мога да ги изрека.
Обичам те, безумно те обичам,
със всеки изгрев тичам пак към теб,
отказвах се, във всичко се заричах,
но ти отдавна си дълбоко в мен.
Обичам те и никоя стихия
не е била така всепоразяваща,
в сърцето си завинаги ще скрия,
една любов неостаряваща...
© Яна Вълчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
