И днес за теб душата ми откъсва
онези нежни, парещи слова,
с трепереща ръка ще ги изпиша,
на глас не мога да ги изрека.
Обичам те, безумно те обичам,
със всеки изгрев тичам пак към теб,
отказвах се, във всичко се заричах,
но ти отдавна си дълбоко в мен.
Обичам те и никоя стихия
не е била така всепоразяваща,
в сърцето си завинаги ще скрия,
една любов неостаряваща...
© Яна Вълчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
