22.11.2007 г., 11:47

За теб

900 0 14

И днес за теб душата ми откъсва
онези нежни, парещи слова,
с трепереща ръка ще ги изпиша,
на глас не мога да ги изрека.


Обичам те, безумно те обичам,
със всеки изгрев тичам пак към теб,
отказвах се, във всичко се заричах,
но ти отдавна си дълбоко в мен.


Обичам те и никоя стихия
не е била така всепоразяваща,
в сърцето си завинаги ще скрия,
една любов неостаряваща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...