И неволи в живота ни ще има,
и не един път душата ще боли.
Като стряха посред бяла зима
над нас небето ще тежи.
Тогава с ласка ще избърша
посивялото над нас небе.
И в теб дълбоко ще потърся
сгушило се някъде дете.
Топлина от длани ще ти дам.
С устни ще запаля огън.
Ще превърна любовта ни в храм
и там за теб ще се помоля...
© Иван Мишев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
