Mar 8, 2005, 12:35 AM

За теб съм

  Poetry
1.2K 0 2

За теб съм

онази

мъничка снежинка,

която ...

се разтапя с обич

по устните ти топли

през дълги

зимни вечери...

 

И хляба съм поднесен

на масата ни

кръгла,

когато заедно сме

духом

под вечната звезда...

 

И виното съм руйно

във чашите,

препълнени от истини

с привкус и аромат

на благи тайни –

разплиснали се

в бяла морска пяна

от меки

и заливащи вълни

с живот...

 

И слънце пролетно съм

с нежен цвят

в очите,

задъхващо се

в хиляди ухания

от невъздържаност на мисли

и копнежи...

 

И клас

набъбнал от любов съм,

израстващ

в житните поля

на лято

дългокосо...

 

И трепет див съм

от слова –

покълнали

във почва плодородна...

 

И плод откъснат съм,

в сърце

през късна есен ...

 

И урожай съм скъп,

прибран

дълбоко във душата -

трошици думи

препълнили хармана...

 

И песен

на жътварка съм,

която сутрин все за тебе

пее, пее ...

 

И багри пъстри съм

от танц

на листопади звънки –

мелодия,

в която са се съхранили

дните - живи...

 

И всичкото друго съм,

останало

във теб!

 

И всичко друго съм:

все аз

все аз

все аз

 

До теб съм,

и шептя ... че те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...