За твойто утре, днеска ме е грижа
Какво разбуди моето дете?
Сълзите ми ли мокрят личицето,
по-светло от неземни светове?...
От болката ли будно е детето?
Очите, как да скрия, просълзени,
та то отново бързо да заспи?
Мечтите му, нима са разрушени
от няколко измокрящи сълзи?
Заспивай! Твоят свят ще бъде песен.
Очите ще текат с любов и обич.
За теб живота, за да е чудесен,
аз трябва просто сълзи да пророня.
Прахта по пътя ти да се намокри.
Да може надалече да се вглеждаш...
Растения да различаваш от животни...
Съдбата - лесен пъзел - да подреждаш...
За твойто утре днеска имам грижа.
Сълзите ми усмивки ще родят.
Заспи, дете, а сутринта ще видиш
изстраданият мой, твой слънчев свят.
Сълзите ми ли мокрят личицето,
по-светло от неземни светове?...
От болката ли будно е детето?
Очите, как да скрия, просълзени,
та то отново бързо да заспи?
Мечтите му, нима са разрушени
от няколко измокрящи сълзи?
Заспивай! Твоят свят ще бъде песен.
Очите ще текат с любов и обич.
За теб живота, за да е чудесен,
аз трябва просто сълзи да пророня.
Прахта по пътя ти да се намокри.
Да може надалече да се вглеждаш...
Растения да различаваш от животни...
Съдбата - лесен пъзел - да подреждаш...
За твойто утре днеска имам грижа.
Сълзите ми усмивки ще родят.
Заспи, дете, а сутринта ще видиш
изстраданият мой, твой слънчев свят.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
