За вас
Прощавам ви младежката припряност,
бърборенето, липсата на ред,
обърканост след всяка неприятност,
когато не броихте и до пет.
Прощавам за безсънните ми нощи,
за сълзите, за белите коси,
за липсите, за бръчките дълбоки,
за грижите, които не пестих.
Прощавам ви, нали ви аз създадох -
животът има смисъл само с вас,
щом вие сте едничката ми радост
и болката до сетния ми час.
© Мирослава Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хубаво