За вас
Прощавам ви младежката припряност,
бърборенето, липсата на ред,
обърканост след всяка неприятност,
когато не броихте и до пет.
Прощавам за безсънните ми нощи,
за сълзите, за белите коси,
за липсите, за бръчките дълбоки,
за грижите, които не пестих.
Прощавам ви, нали ви аз създадох -
животът има смисъл само с вас,
щом вие сте едничката ми радост
и болката до сетния ми час.
© Мирослава Петрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
хубаво