За вас
Прощавам ви младежката припряност,
бърборенето, липсата на ред,
обърканост след всяка неприятност,
когато не броихте и до пет.
Прощавам за безсънните ми нощи,
за сълзите, за белите коси,
за липсите, за бръчките дълбоки,
за грижите, които не пестих.
Прощавам ви, нали ви аз създадох -
животът има смисъл само с вас,
щом вие сте едничката ми радост
и болката до сетния ми час.
© Мирослава Петрова All rights reserved.