...Това е,стари мои приятели.
Мина времето, дето вървяхме по стръмното,
мина времето, в което пътищата тичаха под краката ни;
и се задъхвахме - не от умора,
а от толкова много живот, който вдишвахме
Беше хубаво, беше истинско,
и наивно, и лудо...
Спъвахме се и падахме,
но там беше нечия ръка,
подадена приятелска ръка.
И всичко отново продължаваше -
все нагоре, ...