За вечните неща ....

...Това е,стари мои приятели.
Мина времето, дето вървяхме по стръмното,
мина времето, в което пътищата тичаха под краката ни;
и се задъхвахме - не от умора,
а от толкова много живот, който вдишвахме
Беше хубаво, беше истинско,
и наивно, и лудо...
Спъвахме се и падахме,
но там беше нечия ръка,
подадена приятелска ръка.
И всичко отново продължаваше -
все нагоре,
напред и нагоре...
Мина времето, мина...
Всеки тръгна след своя живот,
по пътеките, дето сам си чертае.
И не беше по-лошо,
просто беше различно -
нови срещи, раздели
приятели и любови,
надежди...
И след толкова време,
верни мои приятели,
всичко идва и си отива,
сякаш тече около теб -
ти се гмуркаш и после изплуваш,
и си мислиш, че още си същият.
Но вече никой не е същият.
Само приятелите остават.
Онези, стари верни приятели,
дето вървяхте по стръмното,
дето пътищата тичаха под краката ви,
и се задъхвахте,
и падахте,
и беше хубаво...
Беше...

Мина времето, идва другото.
И всеки от нас ще продължи -
сам, но ще продължи, защото знае -
там някъде, в дън гори,
зад девет планини, тринадесет езера
и едиколко си пещери;
там, където се срещат слънцето и луната;
там, където небето целува земята;
там, където самодиви танцуват и пеят -
та там,две крачки напред и малко на север -
там някъде има едни приятели,
едни стари и верни приятели,
дето мислят за теб

и дават смисъл на живота ти!

В живота има толкова много важни неща,но аз съм разбрала ,че онова без което наистина никой не може са приятелите! Истинските и верни приятели. Завинаги във моето сърце ще останат онези мои приятели от детската градина и с които бяхме заедно до 7 клас(Мартина,Павел,Виктор,Мишо). И до ден днешен се виждаме, а всяка наша среща е като прераждане! Искам да им благодаря, че ги има! Благодаря ви! Обичам ви!