За заметресенията
Не зная как забравих и кога,
но най-неканено се вмъкна в мене,
навярно гонено от самота,
едно уж лекичко земетресение.
Разбърка ми разломите, а с тях
бях свикнала почти като с роднини:
кой от любов нещастна, кой от страх,
че трупам грешки все по-непростими,
че не четеш в очите ми море,
а само кротки, уморени дюни,
че между нас невидимо расте
стената на неказаните думи.
Но ето, че един внезапен трус
пропука на годините корсета.
Черешово цунами плисна вкус
по сухите ми устни и усетих
как тръсна плитки с жест а ла „олè“
момичето от снимките ми стари…
Дали ще станат дюните море,
ако по Рихтер с 9 ме удари?
© Рая All rights reserved.
