Apr 1, 2006, 3:49 PM

Заблуда ли е...

  Poetry
1.3K 0 3
Оказах се сред спомени оплетена
без да мога да виждам звездите.
Оплетох мрежата сама
от златната нишка на дните,
в които бях неоловима
необозрима
недостижима!
...Или всичко е било илюзия,
и аз била съм винаги така-
-безименна,
безгласна
и безкрила
и заблуждавала съм себе си,
че в мен е скрита победоносна сила!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...