Заблудите
И тъй като заблудите болят.
Неистово.
И са остри. Като нож.
Остъргват кожата. До истина.
До броня. И до сетен дъх.
Накъсан и горчив от болка.
И от сладост.
После тишините имат звук.
И свое точно измерение.
Овално като капка кръв.
От разменена срещу болка радост.
И няма никакво съмнение -
болят заблудите. До кост.
И всичко има своето значение.
Като пренебрегнат отговор.
На съвършено прост въпрос.
Като близко разстояние.
Между разплакана от даване жена
и влюбен мъж.
Като изгубена душа.
Като сърце дарено за оброк.
Като разтърсващо признание.
Изречено единствено пред Бог.
Боли...
И тишината има звук. Ечи.
От стъпките. На късно разкаяние!
Жени Иванова
(обещано на приятел :) )
© Jasmin All rights reserved.
