Apr 13, 2007, 7:00 PM

Забравена?

  Poetry
980 0 1
Забрави ли вече очите ми?
Твоите още ме преследват...
Забрави ли вече устните ми?
Твоите още ме обсебват...
Забрави ли вече ръцете ми?
Твоите още ме докосват...
Забрави ли вече думите ми?
Твоите още ме омагьосват...
Забрави ли вече косата ми?
Твоята още ме гали като коприна...
Забрави ли вече любовта ми?
Аз продължавам да те обичам като за двамина...
Забрави ли ме ти изцяло?
А аз се любя още с твойто тяло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...