Забравено стихотворение

Jan 9, 2021, 8:48 PM

Poetry

309 2 4

Защо се плаши всеки от забрава,

та всъщност как се помни необятност?!

Във гените ни дебне изненада

в която има логика, понятност.

Забравянето не е лошо нещо,

прочиства паметта от тежки мисли.

Работи във условия на спешност

и оправданията му са чисти.

Ех, колко мигове не ща да помня –

минути, часове, дори години.

Но няма как, не мога да прогоня

уроците житейски, като мини

настъпени, избухнали гръмовно,

оставили по мен безбройни рани.

И даже излекувани грижовно,

прозират с белезите в паметта ми!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dansyto (Данаил Таков)

2021-01-11T18:50:03+02:00

Съгласен съм с вас, Ели, Скитница, Руми! Поздрави!
RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2021-01-10T22:29:06+02:00

Хубаво е, да си спомняме хубавите неща, но и лошите нека ни учат за добро! Изобщо спомените не са лоши неща.
Скитницa

2021-01-10T22:03:53+02:00

Има белези и винаги напомнят...
Много е хубаво, Дани!
Елка (Елка Тодорова)

2021-01-09T21:09:23+02:00

Нека помним само хубавото! Поздрави, Дани!