Забравено стихотворение
Защо се плаши всеки от забрава,
та всъщност как се помни необятност?!
Във гените ни дебне изненада
в която има логика, понятност.
Забравянето не е лошо нещо,
прочиства паметта от тежки мисли.
Работи във условия на спешност
и оправданията му са чисти.
Ех, колко мигове не ща да помня –
минути, часове, дори години.
Но няма как, не мога да прогоня
уроците житейски, като мини
настъпени, избухнали гръмовно,
оставили по мен безбройни рани.
И даже излекувани грижовно,
прозират с белезите в паметта ми!
© Данаил Таков All rights reserved.
