Забрави ли
как преди време превзе
и последното останало живо кътче
от моето малко сърце?
Забрави ли как с усмивката си слънчева ме омая
и как, когато гледах очите ти красиви,
бавно се издигах към рая.
Забрави ли, че омагьоса ме
с мили и добронамерени слова?
Зная, те не струват нищо за тебе сега.
А как тръпнех от вълнение всеки път,
щом отваряше вратата? ...