Забравих ли те?
Забравих ли те някъде във времето,
във истини до болка премълчавани?
Загубих ли те в търсене на своето,
в думите насила позабравени?
Прогоних ли те в сляпата си обич,
с устните си, молещи за нежност?
Изплаках ли те вече, за да можеш
да срещнеш тази, дето не изчезва...
която всяка вечер ще прошепва:
"Обичам те, ще бъда вечно твоя!"...
и в твоите прегръдки ще заспива,
притихнала до тебе във покоя.
Измислих ли те в приказка за щастие -
илюзия, пораждаща взаимност,
в която си до мен на всички празници...
поредно проявената наивност!
© Ина All rights reserved.
