Помниш ли наивното крехко момиче
с тъй влюбени и чакащи очи.
Забравил си я може би,
а може би и никога не си я помнил...

И тя забрави те... почти...
Само понякога си спомняше за теб
с усмивка, с желание и с трепет.
Изтри те, но почти...
Само понякога сънуваше лицето ти
и гласа ти разпознаваше в различни звуци.

И някак отстрани
тя видя колко са безценни сълзите ù
и колко недостоен за тях си бил ти.
И влюби се, и бе обичана,
и истинското щастие позна.

И теб забрави те... почти...