Забравил бях за сватбения ден
Не бях пропускал паметните дати
на дългия, съвместен жизнен път
до вметвне: "Навярно паметта ти
на ангели дочула е зовът.”
Припомняхме ги с подарено цвете,
бутилка вино, стих, прочувствен тост
и щастието с нас във крак вървеше,
щом търсехме към миналото мост.
Просторът и уютната ни стая
то бе изпълнило... Но днес
за сватбеният ден – как тъй – не зная,
забравил бях невинната ти чест.
И вместо за награда бели фрезии,
най малкото на теб да подаря,
в леглото ни със спомени се глезехме
за милите разходки по Царя.
Че те все повече на нас са нужни
на път към достолепни старини.
Не ни прави, о, Боже, само чужди
и свежа паметта ни съхрани!
© Иван Христов All rights reserved.
