Не бях пропускал паметните дати
на дългия, съвместен жизнен път
до вметвне: "Навярно паметта ти
на ангели дочула е зовът.”
Припомняхме ги с подарено цвете,
бутилка вино, стих, прочувствен тост
и щастието с нас във крак вървеше,
щом търсехме към миналото мост.
Просторът и уютната ни стая
то бе изпълнило... Но днес
за сватбеният ден – как тъй – не зная,
забравил бях невинната ти чест. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up