Задраскано от молив.
Поредна нощ.
И цифра в календара.
Задраскано от молив.
Само кръст. Немощ.
Изминали са часовете.
В бяг безкрая,
далеч отнесъл е
от спомени, деня...
А утрото напира да приижда -
река от секундарник –
нов живот.
Часовник на стената
всичко вижда.
Минутите се нижат
и неусетно отминава
един човешки срок...
И обеда си сам пропускаш,
залисан някъде в мъгла и смог.
В невидимото битие
въртим се ежедневно.
Дълбае колело из времевия коловоз.
Поредна нощ.
Отминали секунди.
Минутите се сливат в час.
А часовете скриват се в мираж.
И раждат се отново ден и нощ.
Притичали години по
блестящ паваж
и капки от житейски дъжд.
© И.К. All rights reserved.
