Загубено време
Съжалявам
че време загубих.
Да се съмнявам
и напразно се чудих.
Дали ме обича
любимата ми жена.
Не заслужавам
тя да е с мен.
Да притежавам
нейното нежно сърце.
Ако продължавам
съвсем всичко ще спре.
А любовта ми към нея не стихва
а расте силно с всеки нов ден.
Настръхвам, щом тя се усмихва
и сякаш чудо се случва с мен.
А всъщност аз знам, че тя ме обича
и че в сърцето си има силни чувства.
Да, признавам, че е моето момиче
и никога от ръцете си няма да я пусна.
© Явор Перфанов All rights reserved.
