Закана
Ще те окова със каменни вериги,
ще завладея твоето сърце
и сред хиляди миражни самодиви
ще нарисувам твоето сърце.
Ще те затворя в крепост от забрава
и ще преплувам цялото море,
ще ходя боса в огнена жарава,
но не ще забравя твоето лице.
И ще помоля аз Луната и Небето
за теб да спрат да греят всеки ден,
ще обкова със лед завинаги сърцето,
защото няма да си тук, с мен.
И хиляди живота да живея,
милиони километри да измина,
аз винаги за тебе ще копнея
тъй както в зимна вечер - просяк за камина.
© Силвия All rights reserved.
