Заклинание напролет
По измитите улички чисти
крачим смело - все оптимисти!
И ни радва пак стария път,
ще се спрем ли с тебе в онзи кът?
Ето и тук спря да трещи и вали,
в лъч усмихват се росни треви
и додето ти погледа стига,
в лято нежно цъфти комунига.
Майски сняг под дувара напъпил,
ех, за нас светъл час е настъпил,
гребвай с вяра от ручея плиснал
ще се чуе гласецът му бистър.
Този свят чуден, пролетен, с песен
днес повдига духа ми отнесен,
без да знае, че в май дъждовете
ще подхранят с любов това цвете.
И... без капчица свян, а нали
знаем си - все по вода ни върви?!
Че летим през света с ветровете,
усмихни се, обичай, поете!
© Мери Попинз All rights reserved.
