Dec 21, 2024, 7:38 PM

Заключени двери

  Poetry
329 0 1

З А К Л Ю Ч Е Н И Д В Е Р И

 

Всичко зад тях е на ужким,

но дефакто си е жива реалност,

в която за разлика от другите

аз малко по инак попаднах.

 

На мен ми се случи на сън,

в който се движех като на яве,

имах съзнание за навън,

сънят ми не бе свързан със джаджи.

 

Вината може би скрита е в книгите,

които продължавам с интерес,да чета,

но идеята за тях е вече избистрена,

изборът ми на теми е с по-високо честотна вълна.

 

Начинът за извличане на информация,

която авторите не са даже прозрели,

ме вадят от комфорта на еманципацията,

между редовете откривам интуитивните им идеи.

 

Достоевски продължава актуално,да пита

и на дълбоко в съзнанието да рови,

къде Истината от очите е скрита

в тези бездънни душевни простори.

 

Зола още се бори със звяра в човека,

Горки го репликира,"Човек,това звучи гордо!"

а историята ни със стъпка ефирна и лека

се отправя на пътешествие,бодро.

 

Ницше извисява одата си за свръхчовека,

галопирайки покрай стандартното русло

и уж,че така Заратустра е рекъл,

дълбоки корени в съзнанието ни пуска.

 

Дон Хуан със своите чародейства

погледа майсторски удивлява,

а зад него на пръсти застанал е Кастанеда

и топката висока на читателите подава.

 

Тайша Абелар ни връща в самото начало

и ни учи,как единтичността да преглеждаме,

да възкресяваме минало отшумяло,

от което да черпим идеи Енергия и Надежда.

 

Хитлер вилнее със своите зверства,

комините на душегубките продължават,да пушат,

пърт стърчи от вечното колело на Прогреса,

Европа отново военни залпове слуша.

 

Поколението Z е изпаднало в хибернация,

с очи и уши пленени от джаджите,

пленът му се отразява в Акашовите записи,

а без отговор остават въпросите важни.

 

Светът пътува на автостоп,

на мода са празните обещания

и след яловостта на поредния вот

продължават корупционните практики.

 

Много яко работи порталът

със само за миг отключени двери,

зад чиято съдбовна преграда

попадналите изпадат във вечно Безвремие.

 

Мисля,че вече е настанало време,

да спрем устрема си надолу по стръмната писта,

да поемем жребия на тежкото бреме

и сериозно да осмислим случващото се.

 

"Помогни си сам,

да ти помогне и Господ."

Стават по Коледа чудеса,

по Коледа е всичко възможно.

 

Дано и при нас да се случи

поне малко Коледно чудо,

ако повярваме,може и да се получи,

вярвам,че е възможно,макар да е трудно.

 

21.12.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Впечатляваща ретроспекция!
    пърт стърчи - ПРЪТ!
    дума пърт няма

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...