21.12.2024 г., 19:38

Заключени двери

331 0 1

З А К Л Ю Ч Е Н И Д В Е Р И

 

Всичко зад тях е на ужким,

но дефакто си е жива реалност,

в която за разлика от другите

аз малко по инак попаднах.

 

На мен ми се случи на сън,

в който се движех като на яве,

имах съзнание за навън,

сънят ми не бе свързан със джаджи.

 

Вината може би скрита е в книгите,

които продължавам с интерес,да чета,

но идеята за тях е вече избистрена,

изборът ми на теми е с по-високо честотна вълна.

 

Начинът за извличане на информация,

която авторите не са даже прозрели,

ме вадят от комфорта на еманципацията,

между редовете откривам интуитивните им идеи.

 

Достоевски продължава актуално,да пита

и на дълбоко в съзнанието да рови,

къде Истината от очите е скрита

в тези бездънни душевни простори.

 

Зола още се бори със звяра в човека,

Горки го репликира,"Човек,това звучи гордо!"

а историята ни със стъпка ефирна и лека

се отправя на пътешествие,бодро.

 

Ницше извисява одата си за свръхчовека,

галопирайки покрай стандартното русло

и уж,че така Заратустра е рекъл,

дълбоки корени в съзнанието ни пуска.

 

Дон Хуан със своите чародейства

погледа майсторски удивлява,

а зад него на пръсти застанал е Кастанеда

и топката висока на читателите подава.

 

Тайша Абелар ни връща в самото начало

и ни учи,как единтичността да преглеждаме,

да възкресяваме минало отшумяло,

от което да черпим идеи Енергия и Надежда.

 

Хитлер вилнее със своите зверства,

комините на душегубките продължават,да пушат,

пърт стърчи от вечното колело на Прогреса,

Европа отново военни залпове слуша.

 

Поколението Z е изпаднало в хибернация,

с очи и уши пленени от джаджите,

пленът му се отразява в Акашовите записи,

а без отговор остават въпросите важни.

 

Светът пътува на автостоп,

на мода са празните обещания

и след яловостта на поредния вот

продължават корупционните практики.

 

Много яко работи порталът

със само за миг отключени двери,

зад чиято съдбовна преграда

попадналите изпадат във вечно Безвремие.

 

Мисля,че вече е настанало време,

да спрем устрема си надолу по стръмната писта,

да поемем жребия на тежкото бреме

и сериозно да осмислим случващото се.

 

"Помогни си сам,

да ти помогне и Господ."

Стават по Коледа чудеса,

по Коледа е всичко възможно.

 

Дано и при нас да се случи

поне малко Коледно чудо,

ако повярваме,може и да се получи,

вярвам,че е възможно,макар да е трудно.

 

21.12.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Впечатляваща ретроспекция!
    пърт стърчи - ПРЪТ!
    дума пърт няма

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...