Заключение
Моите копнежи не се връзват с възрастовите стремежи!
Да стана сутрин, без ръчкане в коленете!
Да изправя гърба, без болка в раменете!
Да се погледна в огледалото с поглед надлежен,
от високото кръвно постоянно премрежен!
Установявам... че бавно и сигурно остарявам,
с оптимистични цитати негативите забранявам!
Да съм гневна, не иде! Да съжалявам? Защо?!
По течението се нося, и не търся причината... от какво!
Душата обаче все още невръстно дете е...
и ме прегръща и плаче, целува и пее!
И двете сме с грижа, една за друга делеем,
докато щастлива усмивка и в двете изгрее!
© Валя Сотирова All rights reserved.
