Закон
Двадесет години. Още спомням си,
усмивката ти първа в асансьора.
Двадесет години. Още нося ги –
сто хиляди вини. И с тях – отрова.
Двадесет години – криви пътища,
над седем хиляди кошмара в черно.
Казах си – без теб аз нямам бъдеще,
осъден съм. И има нещо вярно.
Двадесет години. Пак целувам те,
усмихваме се, на балкона вкъщи
гледаме към Витоша. Събуждам се,
изпускам те от вкочанени пръсти…
Паметник – очите. Да, застинали,
във вечна болка на часа последен.
Двадесет години гладни мигове
и непростен – недостигът ми леден!
В сърцето на вината… е законът.
След твоя образ сто години скитам,
не мога да излизам на балкона,
а в асансьор не мога и да дишам.
16.XI.2025
© Валентин Велинов All rights reserved. ✍️ No AI Used
