Закъсня
Закъсня. Обещах се на вятъра.
В мокри клони сумтя пред театъра,
неспособен глава да сведе.
По площада да ме преведе
се погрижи и пръски разнесе.
Профуча и на моста надвеси
любопитството си над водата,
полудува нахално в косата,
попремята се и усмирено
поутихна, пое укротено
покрай моята рокля ефирна.
Чака нежно с уста да подсвирна,
да я вдигне, донесъл прохлада,
лятна жега помел с изненада.
Закъсня. Танцът му завладява.
Колебанията ти прощавам.
Незначителни бяха щетите,
край с пиесата скрито-покрито.
© Светличка All rights reserved.
