Закъснял
Минава отново остарелият влак,
по същите релси, през същата гара.
И същите хора ще спрат тука пак -
във същия град, на същата гара.
Ще погледне всеки познатото място
и ще въздъхне уморен и сломен.
До вчера туй пространство е било тясно,
а днес - необятен терен.
Ще тръгне всеки по старите улици,
за да си спомни какво е било.
Но вместо весели и усмихнати пътници,
ще види само купчина старо стъкло.
Ще влезе в познатото старо кафе,
където с приятели в петък се виждаше.
Не ще има там познато лице -
напразно пространството празно оглеждаше.
Ще почука на познатата стара врата
и непозната жена ще отвори.
И видял колко немощна и стара е тя,
ще си отиде, без да говори.
И когато поглед смутен назад той обърне,
ще види сивота, мрак, пустота.
И никога на таз земя не ще той се върне,
Земя родна, но осеяна със самота!!!
© Някоя All rights reserved.
