26 июл. 2007 г., 21:44

Закъснял 

  Поэзия
5.0 / 3
648 0 4
Минава отново остарелият влак,
по същите релси, през същата гара.
И същите хора ще спрат тука пак -
във същия град, на същата гара.
Ще погледне всеки познатото място
и ще въздъхне уморен и сломен.
До вчера туй пространство е било тясно,
а днес - необятен терен.
Ще тръгне всеки по старите улици,
за да си спомни какво е било.
Но вместо весели и усмихнати пътници,
ще види само купчина старо стъкло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Все права защищены

Предложения
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...

Ещё произведения »