Sep 7, 2008, 12:53 PM

Закъсняла любов

  Poetry
1.1K 0 7
Притаен порив, буйни страсти,
породени от закъсняла любов,
преследват ме дни и нощи,
вдъхваща ми жажда за живот.

Едно сърце, потрепващо по навик,
една душа, примирена в самота,
срещнаха своята любов закъсняла,
възвърнаха в себе си силата на младостта.

Опияняваща нежност, изпепеляващ плам,
дълго чакан любовен зов,
всичко   готова съм да дам
за теб, моя закъсняла любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...