7.09.2008 г., 12:53

Закъсняла любов

1.1K 0 7
Притаен порив, буйни страсти,
породени от закъсняла любов,
преследват ме дни и нощи,
вдъхваща ми жажда за живот.

Едно сърце, потрепващо по навик,
една душа, примирена в самота,
срещнаха своята любов закъсняла,
възвърнаха в себе си силата на младостта.

Опияняваща нежност, изпепеляващ плам,
дълго чакан любовен зов,
всичко   готова съм да дам
за теб, моя закъсняла любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...