Закъсняло
Закъсняло
Когато за сетен път шутът - живот,
обърне късмета с хастара навънка
и някоя стара монета сребро
се плъзне от джоба му - бляскава, звънка,
и падне тъй близо до твойте крака,
че само да мръднеш сърце - ще я стигнеш,
не викай "ура", не протягай ръка!
Човече, изминал си много години
и хиляди крачки в житейския път!
Бе време с мечтата за тази монета
би плувал където реки не текат,
летял през скали и вървял по морета...
Но би много пъти дванайстият час,
мечтата угасна, рой нови ти светиха
и пет пари, друже, не струва сега,
във новия ден тази стара монета.
Е, джобът се свива пак празен, но ти
отдавна и две, и двеста си знаеш...
След срока на годност да сбъдваш мечти,
животе, не е късмет! Тъпа шега е.
© Петя Божилова All rights reserved.
