Веднъж помислих, че настъпи зима

в любовта ни и чувства се стопиха като сняг.

Късно разбрах, че за компромис трябват двама,

иначе няма общо бъдеще на този свят.

В съмнения прекарах часове,

помислих, че приключих с Любовта,

а те обичам и скришно и наяве,

както е било винаги и досега.

С разплакани очи и на тъмно място

никого не пожелах да видя,

не се оплаках, защото е ужасно

друг да бърка в душата ми.

Ако това е Любовта - по теб въздишам

и ме боли, ако не видя твоя лик,

и ако устните - рози напъпили целувам,

и ако гърдите ти не докосвам всеки миг.

Ти си мечтата в моите сънища,

капка свежест от твоите зелени очи

искам да пия с пълна чаша

и да виждам лъча в твоите мечти.

Усмивката ти прави с мене чудеса

и всички ядове прощавам и забравям,

размечтавам се за непознати места,

на които само двама да отидем.

Искам да си вечният залез и изгрев за мен,

шепотът и стонът в тъмна тишина,

слънцето, което грее в облачния ден,

да си моя, ти сама реши до... кога!

12.11.2007 г.                           Kan4ev