Закъсняло признание
Веднъж помислих, че настъпи зима
в любовта ни и чувства се стопиха като сняг.
Късно разбрах, че за компромис трябват двама,
иначе няма общо бъдеще на този свят.
В съмнения прекарах часове,
помислих, че приключих с Любовта,
а те обичам и скришно и наяве,
както е било винаги и досега.
С разплакани очи и на тъмно място
никого не пожелах да видя,
не се оплаках, защото е ужасно
друг да бърка в душата ми.
Ако това е Любовта - по теб въздишам
и ме боли, ако не видя твоя лик,
и ако устните - рози напъпили целувам,
и ако гърдите ти не докосвам всеки миг.
Ти си мечтата в моите сънища,
капка свежест от твоите зелени очи
искам да пия с пълна чаша
и да виждам лъча в твоите мечти.
Усмивката ти прави с мене чудеса
и всички ядове прощавам и забравям,
размечтавам се за непознати места,
на които само двама да отидем.
Искам да си вечният залез и изгрев за мен,
шепотът и стонът в тъмна тишина,
слънцето, което грее в облачния ден,
да си моя, ти сама реши до... кога!
12.11.2007 г. Kan4ev
© Красимир Кънчев All rights reserved.
