залез
Идва залез, а след него мрак
ще блесне из небето пак звезда,
в очите твои ще открия блясък,
ще усетя там изгарящата топлина.
Ти ще ме прегърнеш нежно
и сила ще почувствам аз
в пламъка на догарящите свещи
ще изтлее сбъдната мечта.
Ще бъде тъмно, но очите ни ще светят
от отразилите се в тях звезди
и мрака в утро ще превърнем,
надалеч с теб ще полетим.
И съдбите ни от днес се сливат,
в погледа ти обич аз чета.
Мълчим и думите не са ни нужни,
мълчим и в ден превръща се нощта
© Дамяна Тодорова All rights reserved.
