Слънцето се гушва в планината.
Ляга на гърдите ù да спи.
Дълго, дълго си играе със косата ù
от зелени девствени ели.
А снегът белее се наивно -
само помисъл за чистота.
Шушне вятър тихо и приспивно
и прогонва всяка суета.
Голите дървета сън сънуват:
слънце, птици, шепот на листа.
През студа на януари даже чуват
как ги вика тихо пролетта.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
