Слънцето се гушва в планината.
Ляга на гърдите ù да спи.
Дълго, дълго си играе със косата ù
от зелени девствени ели.
А снегът белее се наивно -
само помисъл за чистота.
Шушне вятър тихо и приспивно
и прогонва всяка суета.
Голите дървета сън сънуват:
слънце, птици, шепот на листа.
През студа на януари даже чуват
как ги вика тихо пролетта.